Запалена светулка в необята
ме води по невидима пътека.-
Светлинен лъч, промъкнал се в душата,
поддържащ топлината у човека.

Изпълнила деня ми със утеха,
разлиства във живота ми оазиси.
Прозореца на знание открехва
и от света със ризница ме пази.

Наричам я прекрасна, пойна птичка,
защото с песни съвестта ми буди.-
На хляба зачервената коричка,
за който в битието си се трудя.

Прилична на дъга във небесата,
изпълва с обич моето сърце.
Незрима, само видна за душата
тя град гради от мъничко селце!

Радостина Драгоева