Излезе охлюва от тясната черупка.
Рогца повдигна, запълзя в дъжда.
Затворен през зимуването в дупката си,
вживя се в свойта нова свобода.

Треви зелени пътя му постлаха,
усети с пипалата си храната.
Не чувстваше без мантия уплаха,
единствено съзиращ светлината.

Ала развихри се зловеща буря.
Притисна го съборено дърво.
И наранен потъна в бурените,
събиращ свойто крехко мъжество.

Крачета малки спряха във тревата.
Пое ръчичка мекото му тяло...
Навярно все спасяват ни децата
в сегашното ни сложно безначалие.

Радостина Драгоева