От ранно утро, чак до късен здрач

се скитат клетите беднячета.

В душите им секат копачи.

Светът е погрознял и мрачен.

Край тях прииждат минувачи.

Обсебени от бизнес крачат.

За малко някои да ги смачкат.

Безстрастно времето се влачи.

Без милост, като с щипки рачи

ги стиска мъка еднозначна.

С молитва лягат за петаче.

Мечтите им са тъй прозрачни.

В сърцето ми въпроси плачат.

Какви сме? Състрадателни

                                   или палачи?

 Радостина Драгоева