На всички православни християни
 
 

В поредната студена, бяла нощ
изписвам нова фреска на стената.
Нанасям темпер в мократа основа.-

Светъл сняг хруска земното тяло,
крие насипа очарование.
Вътре стари мечти съм вкопала

Днес съм щастлива и дишам свободно.-
Пак се възражда традиция родна.
Рано омесих в тавата погача.

 От ранно утро, чак до късен здрач
се скитат клетите беднячета.
В душите им секат копачи.

Бавно събирам мънистата
на броеницата дядова.
Дните ми – въглени истински,

Стопи се восъскът на моите крила
и като Икар пропаднах във морето.
Фитилът прегоря в кандилото ми.

Преоткривам небето в сиротното време,
преизпълвам със багри свойто жадно сърце.
С добрина направлявам студеното стреме