Искам да се смея... Да се смея!-
Върнала се в краткото си детство.
В облачни полянки да се рея.

Запалена светулка в необята
ме води по невидима пътека.-
Светлинен лъч, промъкнал се в душата,

Излезе охлюва от тясната черупка.
Рогца повдигна, запълзя в дъжда.
Затворен през зимуването в дупката си,

Пресъхнали са водораслите
в нозете ми и молят за вода.
Плътта им в сушата се врастнала

Литературно представяне на новата стихосбирка
на поетесата Радостина Драгоева
На 13 януари, петък, 2012 г., от 18:00 ч., в Дом на писателя, във Варна /ул.”Крали Марко” N11/  варненската поетеса Радостина Драгоева, член на Сд...

Вървя във път на полудели лозници.
Небето е усмихнало лицето си.
Разлистват се мечтите - храсти розови.

Искам да извадя стъкълцето,
скрило се в окото на народа.
Ровя за пинсети в чекмеджето.-

                         На всички православни християни
 
 

В поредната студена, бяла нощ
изписвам нова фреска на стената.
Нанасям темпер в мократа основа.-

Светъл сняг хруска земното тяло,
крие насипа очарование.
Вътре стари мечти съм вкопала

Днес съм щастлива и дишам свободно.-
Пак се възражда традиция родна.
Рано омесих в тавата погача.

 От ранно утро, чак до късен здрач
се скитат клетите беднячета.
В душите им секат копачи.